Във връзка с COVID-19 СЗО консолидира насоки по въпросите за човешки ресурси за мениджъри в здравния сектор и лица, определящи политиките на национално, субнационално и институционално ниво за разработване, управление и опазване на работната сила, необходима за управление на пандемията COVID-на 19 и поддържане на основните здравни услуги.
СЗО определя препоръките на индивидуално, управленско, организационно и системно ниво.

Подкрепа и защита на здравните работници:

■ Предотвратяване и контрол на инфекции, включително използване и достъп до лични предпазни средства;
■ Достойни условия на труд, включително здравословни и безопасни условия на труд;
■ Психично здраве и психосоциална подкрепа;
■ Възнаграждение и стимули.
Укрепване и оптимизиране на групите здравни работници
■ Изграждане на компетентна работна сила чрез образование и обучение;
■ Оптимизиране на ролите;
■ Привличане на здравни работници в общността.
Изграждане на капацитет и стратегическо разполагане на здравни специалисти:
■ Подобряване на достъпността на здравните специалисти чрез наемане и преразпределение
■ Активиране на партньорски мрежи;
■ Рационализиране на разпределението на работната сила в здравеопазването;
■ Осигуряване на поддържаща работна среда, включително управляемо натоварване.
Укрепване на човешките ресурси в здравната система:
■ Подобряване на информационните системи за здравните кадри, включително проследяване на инфекциите сред здравните специалисти;
■ Оценка и планиране на нуждите от здравни кадри;
■ Реформи за лицензиране и регулиране;
■ Засилване на механизмите за управление и междусекторно сътрудничество.

Трябва да се вземат предвид специфичните нужди на жените-медицински работници и тези, които са по-уязвими, поради напреднала възраст, етническа принадлежност, социални фактори на здравето или на условията на хората с увреждания, включително по отношение на въпроси свързани със сигурността, достойни условия на труд и равните възможности.
Разходите, свързани с разширяването на обхвата и на подходяща подкрепа на кадровия потенциал в здравеопазването, за справяне с COVID-19, представляват инвестиции в изграждане на капацитет и кадрови потенциал на здравеопазването, който не само ще подкрепи системата на здравеопазването в хода на незабавно реагиране, но и ще създаде основа за глобална сигурност на здравеопазването в бъдеще.
Пандемията COVID-19 създава сериозни предизвикателства за здравните системи в световен мащаб и за да се бори с пандемията, трябва да се осигури допълнително предоставяне на услуги, като се запази и разшири достъпът до основни здравни услуги. Здравните работници са както основен компонент на отговора на пандемията, така и един от най-уязвимите към инфекции и ефекти върху психичното здраве поради тяхното професионално въздействие.
Ниското ниво на персонал, особено съотношението между медицинските сестри и пациентите, само по себе си е свързано с разпространението на патогени в здравните заведения и риска от епидемии.
Стратегическото планиране на персонала, подкрепата и изграждането на капацитет са необходими, за да се гарантира функционирането на здравната система. Много страни са изправени пред вече съществуващи проблеми в областта на трудовите ресурси в здравеопазването, включително недостиг (по оценки, в света има 18 милиона души, предимно в страни с ниски и средни доходи) Пандемията допълнително влияе върху достъпността и способността на здравните работници да предоставят основни услуги и да посрещнат драстично увеличените нужди. Проблемите на здравните специалисти по време на COVID-19 могат да включват липса на адекватни лични предпазни средства (ЛПС) и друго необходимо оборудване; инфекция и карантина; социална дискриминация и атаки; и двойна отговорност за грижата за приятели и членове на семейството., неравномерно разпределение и несъответстващи на нуждите и умения.

Дейности за подпомагане на здравните специалисти на индивидуално ниво

А. Ресурси

■ Насоки относно основните компоненти на програмите за превенция и контрол на инфекциите в националните здравни заведения
■ Минимални изисквания за програми за предотвратяване и контрол на инфекции.
■ Рационално използване на ЛПС за COVID-19 и съображения при силен недостиг.
■ Превенция, идентификация и управление на инфекция на здравен работник в контекста на COVID-19:
■ Оценка на риска и управление на експозицията / излагане на опасност от заразяване /на здравни работници в контекста на COVID-19
■ Протокол за наблюдение за SARS-CoV-2 инфекция сред здравни работници
■ Съвети относно използването на маски в контекста на COVID-19
■ Насоки за COVID-19 IPC чрез настройка за предоставяне на услуги:
■ Превенция и контрол на инфекциите по време на здравни грижи при съмнение за нов коронавирус (n CoV)
■ Домашни грижи за пациенти със съмнение или потвърждение на COVID-19 и управление на техните контакти
■ Инфекция

B. Достойни условия на труд, включително охрана на труда и безопасност

Мениджърите трябва да осигурят достойни условия на труд, необходими за безопасността и благосъстоянието, включително справяне с повишената вероятност здравните работници да бъдат подложени на дискриминация, насилие, нападение, спирачка и заклеймяване по време на пандемията
COVID 19 подчертава необходимостта от решаване на проблеми, за охрана на труда и техника на безопасност в здравни заведения, в това число чрез отделяне на достатъчно средства и назначаване на координатори по внедряване, така че да се осигури редовна оценка и контрол на опасностите в областта на охрана на труда и техника на безопасност, както и медицинско наблюдение на здравни работници. В контекста на пандемията COVID-19, високото натоварване на пациентите, умората, стреса, липсата на комуникация и лошата координация на здравните грижи сред здравните специалисти могат да направят медицинските служители по-склонни да правят критични грешки, които увеличават риска от заразяване на тях и пациентите и водят до непреднамерено увреждане на пациентите. Типичните грешки включват грешки, свързани с безопасността на инжекциите и лекарствата, както и неправилна идентификация на пациента.
Необходими мерки които трябва да вземат мениджърите и работодателите :
B.1 Да се гарантира безопасността и да се предприемат мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация и насилие срещу здравните работници, свързани с COVID-19. Общувайте с обществеността, за да намалите стигматизацията и дискриминацията срещу здравните специалисти, произтичащи от подозрението за инфекция с COVID-19
B.2 Информирайте накратко здравните работници за техните права и отговорности в контекста на ответните мерки на COVID-19. Адаптирайте ръководството за безопасни условия на труд и права на работниците, както и за изпълняваните професионални групи и роли. Осигурете среда без обвинения, която улеснява съобщаването на инциденти като излагането на COVID-19 и подаването на жалби за тормоз и дискриминация. Здравните специалисти имат право да откажат работа, която представлява непосредствена опасност за техния живот или здраве, например когато са помолени да работят с неадекватни ЛПС. Когато работникът упражнява това право, той трябва да бъде защитен от всякакви неоправдани последици
B.3 Уверете се, че работниците са дали съгласието си да работят в отделения за COVID-19 и не са принудени да работят при липса на адекватни ЛПС. Предписвайте здравни специалисти с висок риск от тежка инфекция с COVID-19 (например поради съществуващи съпътстващи заболявания, имуносупресия или рискова категория) за задачи или роли с по-нисък риск от заразяване; обмислете назначаването на работници с клинични умения в дистанционното диагностициране и лечение.
B.4 Да се вземат мерки за безопасност и да се обучи помощния персонал и социалните работници по процедурите свързани с COVID 19. Всички работници, които влизат в пряк контакт с пациентите на COVID-19, трябва да имат ЛПС и обучение.
B. 5 Да се осигури навременен достъп до информация и насърчаване на чист диалог с работниците в здравеопазването за обмен на информация за променящата се ситуация, клинични протоколи, насоки, мерки и решения, а също и за ситуации на работното място, които излагат на риск от заразяване здравето на работниците.

C. Психичното здраве на работещите в здравеопазването.

Заплаха за психичното здраве на медицинските специалисти по време на Ковид пандемията включват висока интензивност на медицинска помощ, увеличение на броя на заразените, високата смъртност, увеличаване на обема на клинични услуги, водещи до претоварване на напрежението между приоритетите на общественото здраве и желанията на пациентите обща ситуационна тревожност и риск от инфекция (утежнена от липсата на ЛПС) за самите здравни специалисти и техните семейства. Психичното здраве на здравните работници трябва да бъде приоритет както за дългосрочния професионален капацитет, така и за краткосрочния отговор на кризисни ситуации.
Необходимите мерки които трябва да се предприемат :
C.1 Оценка и минимизиране на допълнителните професионални психосоциални рискове от стрес, свързани с COVID-19
C.2 Осигуряване на достъп и предоставяне на услуги в областта на психичното здраве и психо подкрепа (MHPSS) за медицинските специалисти, участващи в борбата с COVID-19, което улеснява предотвратяване на самоубийства чрез ранно откриване. Осигуряване на основна психосоциална подкрепа за първа помощ при бедствие с поне един обучен MHPSS служител за всяко лечебно заведение за управление на приоритетни условия.
C.3 Насърчаване на търсенето на помощ и предоставяне на основани на доказателства ресурси за основни психосоциални умения на здравните работници. Разработване на подходи за обсъждане на проблеми и дилеми, организиране на графици, като се вземат предвид почивките, свеждане до минимум другите стресове, свързани с работата, и увеличаване подкрепата на колегите.
C. 4 Обучаване на ръководителите на здравните заведения на основни психосоциални умения и редовен помощен мониторинг на психичното благосъстояние на персонала, включително защита срещу стрес, свързан с COVID-19.
C. 5 Да се гарантира, че здравните специалисти с психични разстройства, причинени от COVID-19, имат същите права на лечение и достъп до грижи както населението като цяло.

D. Награди и стимули

Необходимо е да се поддържа редовно и навременно заплащане на заплатите на медицинските специалисти. Възнаграждението трябва да бъде съизмеримо с изпълняваните отговорности, работното време и други фактори, като допълнителни професионални рискове и изисквания. Може да са необходими допълнителни надбавки, за да се компенсира по-високото натоварване и рисковете от COVID-19 и да се сведе до минимум изчерпването. По време на неотдавнашните епидемии липсата на своевременно или адекватно заплащане на здравните работници беше основната причина за стачките, които сериозно засегнаха способността на здравните системи да реагират на избухването и да подкрепят предоставянето на основни здравни услуги.

Необходимите мерки които трябва да се предприемат :

D. 1 Да се увеличи обема на ресурсите и да се приеме, ако е необходимо, гъвкави алтернативни механизми за осигуряване на навременни плащания на заплати, извънреден труд и, когато е уместно, обезщетения, свързани с опасности.
D. 2 Да се гарантира, че са законодателните и административни разпоредби за социална защита – платен отпуск по болест, застраховка професионалните рискове и отпуск за карантина – отговарят на законовите изисквания за работа за всички медицински специалисти, включително и за временния персонал по договор. Тези разпоредби могат да премахнат порочните стимули, които насърчават служителите да докладват за работа по време на заболяване или при риск от заболяване след експозиция. Специална застраховка за заетост или, ако такива застрахователни схеми не съществуват, директното обезщетение от работодателите трябва да осигури достъп до здравни грижи и финансова компенсация за придобитата от професията инфекция.
D.3 Да се осигури подкрепа в грижите за деца и възрастни хора, така че здравните работници, които имат в домове си уязвими членове на семейството, да могат да работят в здравни заведения, вместо да оказват директна помощ на семействата си. Допълнителни опции включват настаняване в близост до здравни заведения, за да се намали времето за пътуване и да се сведе до минимум риска за домакинствата и общностите, както и транспортни надбавки или помощи за преместване на
преразпределение.
D. 4 Разработване на пакети от стимули, съчетаващи финансови надбавки за насърчаване на готовността за работа и непарични стимули (наставничество, мрежово взаимодействие и продължаващо образование).

Дейности за изграждане на капацитет и оптимизиране на ролята на здравните работници

E. Формиране на компетенциите, необходими за справяне с кризата COVID-19. Всички медицински специалисти, участващи в непосредствен контакт с пациентите, трябва да бъдат с подходящо обучение и снабдени с информация за в съответствие с ролите и отговорностите им.
Необходимите мерки които работодателите, учителите и мениджърите трябва да предприемат :
E. 1 Разработване или преразглеждане на националните насоки, стандартни оперативни процедури и модули за обучение в съответствие с най-новите актуални данни и глобални ресурси, обхващащи приоритетните области на съдържанието. Уверете се, че обучението обхваща целта на защитните мерки, а не само самите протоколи (например защо е важно да се следват процедурите на IPC - Превенция и контрол на инфекциите).
E. 2 Използвайте съществуващите национални и глобални платформи за ускорено обучение, сертифициране на специфични умения и дистанционно електронно обучение.
E. 3 Да се гарантира, че всички здравни специалисти са защитени от искания за помощ, които надхвърлят тяхната компетентност и умения; студентите и новите възпитаници са особено уязвими към този риск. Следователно, в контекста на ответните мерки на COVID-19, трябва да се внимава и да се осигури адекватно наставничество и надзор при поискване или назначаване на студенти, които преминават през опитно обучение, наскоро завършилите здравни заведения и други лица, прехвърлени от различни области на практиката, за да участват в предоставянето на услуги по COVID-19. Студентите и новите завършили, както и другите медицински специалисти, трябва да получат необходимото обучение и материали, както и подходящ надзор за укрепване на бързо придобитите знания и умения.
E. 4 Да засили учебния потенциал на международни и национални професионални общества.
E. 5 Да се предоставят адекватни към структурата на надзора медицински служители, определени за изпълнението на задачите свързани с COVID-19, да се укрепят и редовно да се актуализират развиващите се IPC протоколи, да се взима участие в работни групи за решаването на проблеми и предоставяне на подходящи познания и умения. Укрепване на способностите за мобилно и електронно здравеопазване, които могат да ускорят и разширят овладяването и поддържането на подходящи умения.

ПРИОРИТЕТНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБУЧЕНИЕ ЗА ЗДРАВНИ СПЕЦИАЛИСТИ, УЧАСТВАЩИ В COVID-19

Разработването и провеждането на обучение по практическите направления на COVID-19 трябва да включва следното:
Мерки за превенция и контрол на инфекциите, включително стандартни и въз основа на прехвърлянето на предпазни мерки; профилактика, бърза реакция, сортиране и грижи за пациентите, изолация, проследяване на контакти и диференцирани изисквания към начините за оказване на помощ на пациентите с COVID-19; диагностика, лабораторно тестване и поддържане на случаите на заболявания; защита и сигурност на медицинските работници; сигурност и управление на риска (например сигурността на лекарства, сигурността на инжекции и идентификация на пациенти); спомагателни функции, например управление на веригата за доставки, с акцент върху продукти COVID-19; и система за докладване на инциденти. Специфичното съдържание на необходимото обучение ще варира в зависимост от професионалната група и определените роли.
Повишаване на квалификацията на персонала в управлението на съмнителни или потвърдени случаи на COVID-19, включително по отношение на мерките за превенция и контрол на инфекциите, и работа в области с високо търсене (като инфекциозни отделения, отделения за спешна помощ и отделения за интензивно лечение), за да се справят с рязкото увеличение на случаите на заболяване. Трябва да се осигури допълнително изграждане на капацитет в областта на специализираните услуги, включително чрез групови менторски програми, при които старши специалисти могат да провеждат обучение на работното място за младши работници или общи работници.
Персоналът, който за първи път се използва за подпомагане при завишен брой заразени в спешните отделения или интензивните отделения, трябва да бъде подложен на необходимото обучение, насочено към безопасно подпомагане в тези специализирани институции.
Освен специфичните клинични умения, медицинските специалисти може да се нуждаят от обучение или преквалификация за по деликатни умения, като ефективна комуникация и работа в екип, както и ангажиране на пациенти, семейства и лица, които се грижат за тях.

F. ОПТИМИЗИРАНЕ НА РОЛИТЕ
В условията на липса на специфични умения за оптимизация на задачи и роли на медицинските работници за задоволяване на нуждите, като се започне с поддържане на основните услуги и завършва с подкрепа в борбата срещу COVID, както и грижите за тежки случаи, се изискват изпълнителни органи за корекции на разпределение на медицинските кадри, в състава на групи, обема практики, подходи за клинично управление и начините за оказване на медицинска помощ. Ясните и контекстуални насоки трябва да определят ролите и задачите и да са разделени по професионални групи, включително поддържането на основни здравни услуги. Министерството на здравеопазването, регулаторните съвети на професионалните здравни специалисти, професионалните асоциации, образователните институции, работодателите и представителите на работниците трябва да работят заедно за успешен обмен на задачи.

Какви мерки трябва да се предприемат :
F. 1 При липса на умения, да се назначат специалисти по здравни грижи с широк профил, или такива, които са пренасочени от други здравни заведения, както и наскоро завършилите медицински университети под подходящо наблюдение за подходящи роли, отразяващи техните знания, умения и опит.
F. 2 Определяне на високоефективни клинични интервенции, подлежащи на безопасно делегиране на роли и разширяване обхвата на приложение.
F. 3 В случаите, когато ресурсите са ограничени, определете наличния набор от умения на здравните специалисти, които са най-подходящи за посрещане на нуждите от клинична грижа
F. 4 Използвайте дистанционна диагностика и лечение на пациенти чрез телекомуникационни технологии за да намалите физическия контакт на пациента с доставчика на услуги. Този вариант може да бъде особено важен за наскоро завършилите медицински факултет студенти и медицински работници от уязвими групи (например, във връзка с възрастта, етническата принадлежност, съпътстващи заболявания или имуносупресии), който им позволява да допринасят за предоставянето на услуги, при свеждане до минимум на риска от замърсяване и инфекция.
F. 5 Осигуряване на достъп на персонал и ресурси на горещите линии и приложения за мобилно здравеопазване и информиране на обществеността за това как да получат достъп до лечение, грижи в дома от страна на общността на медицински работници, дистанционна диагностика и лечение, онлайн инструменти за оценка на здравето и временни помещения.

ПРИМЕРИ ЗА РОЛИ И ЗАДАЧИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ДЕЛЕГИРАНИ

 Екип от експерти, могат да бъдат подкрепени от лекари без специализация или дори асоциирани специалисти в областта на здравеопазването, притежаващи съответните умения при лечение на хоспитализирани пациенти с умерена инфекция на Ковид.
 В заведения за интензивно лечение, изправени пред недостиг на здравни работници, способни за интензивно отделение, екипите на интензивното отделение, водени от опитен реаниматор, могат да бъдат подкрепяни от специалисти или персонал от други (за предпочитане свързани) области, които преди са участвали в интензивното отделение или тези които специализират в тази област или в тясно свързани области.
 Здравните специалисти извън отделението за интензивно лечение, работещи в интензивното отделение, могат да получат бързо обучение по осигуряване на кислород, използване на вентилатори и управление на сепсис, пневмония, кръвно налягане и контрол на болката
 Други медицински специалисти извън отделенията за интензивно лечение, като физиотерапевти и медицински сестри, могат да изпълняват допълнителни задачи, като имат предвид индивидуалните компетенции и рисковете, свързани със специфични интервенции. Използването на потенциала на най-добрите практики за сестрински грижи може да доведе до надзор и наставничество на сестрински персонал с други специалности или опитни медицински сестри.
 Помощните медицински сестри, на които обикновено не е разрешено да дават лекарства в медицинските отделения, могат под наблюдение да се дават перорални лекарства без ограничения (като антибиотици или аналгетици)
 Ролите на местните фармацевти могат да бъдат оптимизирани, като им се разрешава да отпускат ваксинации и да предоставят лекарства, които обикновено се доставят от болничните аптеки на амбулаторни пациенти, като поддържащо лечение за пациенти с рак (перорални цитостатични агенти).

G. Ролята на доставчиците на обществени здравни услуги и други доставчици на услуги в общносттаБазираната в общността здравна работна сила (включваща здравни работници в общността, социални работници и други официални и неформални доставчици, базирани в общността, включително специалисти по традиционна медицина) може да даде своя принос в борбата с COVID-19, като поеме засилени роли, изграждане на участие и доверие, и служи като канали за ангажиране с общностите за улесняване на предприемането на мерки за обществено здраве за борба с пандемията.

 Какви мерки трябва да се предприемат :
G. 1 Да се определи ролята на здравните работници в общността при изпълнението на приоритетните задачи за превенция, идентифициране и реагиране на COVID-19 и поддържане на други основни здравни услуги.
G. 2 Свържете здравните работници в общността със здравната система за подкрепа, надзор и наставничество, осигуряване на доставки, насочване на пациентите, събиране на данни, отчитане, мониторинг и използване.
G.3 Включете здравните работници в общността и осигурете подходящи ЛПС / лични предпазни средства /, както и обучение на здравни работници в общността и други професионални групи, предоставящи услуги на домашно или общностно ниво, въз основа на тяхната роля и излагане на риск. Приспособете насоките на медицинските специалисти по превенция и контрол на инфекциите, така че да бъдат практични и изпълними в общността; обучаване на здравните работници в общността да насърчават приемливостта на личните предпазни средства.
G.4 В условия, когато официално алтернативи не са налични, се препоръчва да се разгледа възможността за членове на общността в подкрепа на медицинските специалисти за участие в предклинични задължения, в медицински заведения (например, административни задачи и водене на счетоводство), така и в бита (например, поддръжка на за грижа за семейството, храни или ястия, грижи за децата и транспорт). Един член на домакинство с нисък риск може да бъде назначен за настойник на лице с COVID-19.

ПОТЕНЦИАЛНИТЕ РОЛИ НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В ОБЩНОСТТА ПО ВРЕМЕ НА COVID-19, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ОСНОВНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ

Предпазни мерки:
 Повишаване на квалификацията в областта на превантивни мерки, включително хигиена на ръцете, предпазни маски, физическо дистанциране, вода, санитария и хигиенни интервенции и мерки, свързани с превенция и контрол на инфекциите.
 Подкрепа за дейности за информиране на риска и ангажиране на общността (напр.
планове за действие COVID-19 на общността и мониторингови комитети за превенция и контрол на инфекциите.
 Използвайте стратегии за промяна на поведението и мобилни технологии, за да информирате обществото за признаци, симптоми и начини на предаване.
 Повишаване на осведомеността и доверието в обществото, премахване на митове и заблуди и борба със стигматизирането на засегнатите семейства и общности.

Откриване
■ Подкрепа за наблюдение на Общностите и идентифициране на случаите, както и улесняване на събирането на данни.
■ Провеждайте проследяване на контактите.
■ Улесняване на достъпа до тестване и предоставяне на резултати.
■ Провеждайте бързи тестове на COVID-19 (когато са налични) или поддържайте безопасно събиране на проби и бързо транспортиране до лабораториите за анализ.

Дейности, насочени към организационната среда

H. Подобряване на достъпността на здравните специалисти
Политиците, ръководителите и преподавателите трябва да определят количествено потребностите от рязък растеж въз основа на натовареността и да преценят следните подходи за мобилизиране на допълнителен капацитет на персонала в здравеопазването:
H. 1 Определяне на критичните нужди от работна сила за справяне с COVID, моделиране на човешките ресурси, за да се отговори на здравните нужди чрез количествено определяне на задачите и разходите за време, съчетани с епидемиологичен контекст и демографски
данни.
H. 2 При условия, предполагащи числен недостиг, определете къде да намерите допълнителни здравни специалисти и да преразпределите съществуващите. Предприемане на временни мерки за ускоряване и рационализиране на процеса за набиране и внедряване на персонал.
H. 3 Бързо пренасочване на здравните работници от други части на здравната система, където търсенето намалява поради мерки за ограничаване на достъпа или ограничаване на достъпа до несъществени услуги. За неклинични роли определете къде обществените доброволци могат да изпълняват задачи за немедицинска подкрепа.
H. 4 При остър краткосрочен недостиг и докато не бъдат въведени устойчиви решения за скок, помолете служителите на пълно работно време да работят извънредно, а служителите на непълно работно време да увеличат часовете в подходящи граници, като променят плановете си за годишни отпуски.
H. 5 Обучавайте и пренасочвайте здравни и други работници към задачи в сектора на здравеопазването (например, осигуряване на безопасност на обекти, събиране на данни, отговор чрез "гореща линия", разпределение на най-важните консумативи, прием на пациенти и мониторинг на мерките за физическо дистанциране).

ВЪЗМОЖНИ СТРАТЕГИИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА БРОЯ НА ЗДРАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Създаване на нови и дългосрочни финансирани позиции за наемане на допълнителни здравни специалисти с подходящи умения, за да се отговори на нарастващото търсене. Новите служители могат да идват от различни източници, включително:
■ Медицински специалисти в пенсионна възраст, които все още притежават съответни умения - възрастта им може да ги постави в уязвима група, поради което те трябва да бъдат разпределени приоритетно за грижа за пациенти, които не са с COVID-19.
■ Безработни, но квалифицирани медицински специалисти;
■ Медицински лица за подходящи контролирани роли;
■ Национален медицински резервен корпус, военни и ветерани, доставчици на здравни грижи и медицински сертифицирани екипи за спешна медицинска помощ от неправителствени организации, както и национални организации като Червен кръст и Червен Полумесец.
Инструментариумът на СЗО за човешки ресурси за насърчаване на здравето помага на страните и здравните заведения да моделират очакваните нужди въз основа на етапа на огнището, профилите на здравните работници, данните за населението и процента от населението, което се нуждае от хоспитализация

I. Рационализиране на разпределението на работната сила в здравеопазването
Тъй като пандемията засяга в различна степен националните и под националните здравни системи, които могат да се развият с течение на времето, може да е необходимо временно преразпределение на персонала
При условия, при които възниква или се очаква временен недостиг на персонал, свързан с върховото натоварване, ръководителите трябва да предприемат следните мерки :
I. 1 Временно да се установяват на доброволна основа и да се сведе до минимум смущения в работата на персонала в основните здравни услуги от областите, които не са засегнати или с ниска интензивност, както и от лечебните заведения и от други клинични райони за прилагане на мерки за реагиране на COVID-19. Това може да включва разполагането на национални екипи за спешна медицинска помощ. В случаите, когато националният капацитет е надхвърлен, могат да бъдат поискани регионални и международни механизми, включително международни екипи за спешна медицинска помощ.
I. 2 Когато въвеждате мерки за ограничаване на движението, уверете се, че здравните специалисти могат да посещават болници и здравни заведения, както и други места за предоставяне на услуги.
I. 3 Преразпределяне на опитни служители от места с ниско натоварване до места с високо натоварване. Международният набор от индивидуални здравни специалисти може да играе важна роля в ответните мерки на COVID-19, но това трябва да се направи в съответствие с етичните принципи за управление на мобилността на международните здравни работници
I. 4 Използване на уеб и дистанционни медицински платформи за предоставяне на директни клинични консултации и услуги на пациентите и подкрепа на клиничните решения на доставчиците на услуги в общността.

J. Благоприятна работна среда и управляемо работно натоварване
Благоприятната работна среда трябва да наблюдава и засилва подходящото поведение на здравните специалисти, както и да оптимизира организацията и натоварването на работния процес
J. 1 Укрепване на съществуващите или създаване на редовни спомагателни механизми за надзор, за да се гарантира спазването на съответните протоколи за управление и превенция и контрол на инфекциите.
J. 2 Подкрепа на здравните специалисти, които се заразяват и изолират, включително чрез механизми за комуникация, грижи и психологическа подкрепа, както и компенсиран отпуск по болест и застраховка.
J. 3 Планирайте натовареността по начин, който да гарантира правилното работно време (водени от националното законодателство и колективните споразумения, ако има такива) и изпълнение на периоди за почивка и почивки за предотвратяване на грешки. Осигурете вътрешни зони за отдих, които редовно се почистват, с място за физическо разстояние между персонала.

К. Управление и междусекторно сътрудничество
Справянето с COVID-19 може да изисква рационализиране на процесите на вземане на решения, проучване на нови партньорства за насърчаване на обществената политика и укрепване на междусекторното сътрудничество за мобилизиране на необходими ответни мерки.
K.1 Насърчаване на еднаквото приемане на политически решения и протоколи чрез засилване или установяване на междусекторни механизми за координация в различни сектори (здравеопазване, образование, финанси, публични услуги, труд, отбраната, външните дела, социално осигуряване, военни, медии, телекомуникации), нива на управление (национално, субнационално и местно) и видове работодатели (публични, частни, с нестопанска цел).
К. 2 Насърчаване или ръководство на образователни дейности и обучения, определени като приоритет от здравния сектор (координация с образователния сектор).
K.3 Идентифициране и разпределяне на ресурси за финансиране на необходимите намеси за COVID-19 и разработване на подходящи механизми за своевременното им разпределение и използване (координация с финансовия сектор).
K.4 Осигуряване на безопасна вода, санитария и хигиена на всички нива от общността и първичната грижа (координация със сектора за водоснабдяване и канализация)
K.5 Използване на съществуващи или създаване на нови механизми за социален диалог между правителството, организациите на работодателите и организациите на работниците и техните съответни представители, своевременно да се справят с трудовите въпроси и права като достойни условия на труд, включително предотвратяване и бързо отстраняване на евентуално напрежение, което може да доведе до промишлени действия от страна на здравните работници

L. Укрепване на човешките ресурси за информация в здравната система, включително проследяване на инфекциите на здравната работна сила
Овладяването на COVID-19 изисква съществуващите национални и субнационални човешки ресурси за здравни информационни системи да проследяват специфични показатели за здравна работна сила, за да информират политиките и да вземат бързи, основани на факти решения
L. 1 Осигурете данни за планиране и наблюдение на здравните ресурси за справяне с COVID-19
L. 2 Определяне на приоритет на определен набор от показатели за мониторинг на човешките ресурси в здравеопазването, най-малко, с оглед на здравни работници, според видовете дейности, разпределение (географски и по тип институции) и демографски показатели, съпоставяне на професионални групи, както и възможности с всички роли и умения, включително данни, на ниво учреждения и обобщени данни на местно или на национално ниво.