2009 - Втората дискусия на тема „Жените в здравеопазването” за синдикалните членове от Южна България

На 3 април 2009 г. в гр. Смолян Федерация на синдикатите в здравеопазването проведе кръгла маса на тема: „Жените в здравеопазването”. Мотото на срещата беше „Да се погрижим за по-добри условия на труд, за по-висок стандарт на живот и по-качествени здравни услуги”.

 

В срещата участваха синдикалисти от здравни и лечебни заведения от цяла Южна България. Като представител на SeTCA – Белгийския синдикат на заетите в сферата на обслужването, в дискусията участва г-жа Жан-Мари Леонард – федерален секретар на синдиката.

Участниците в срещата бяха поздравени от кмета на гр. Смолян и председател на Сдружението на общините в България г-жа Дора Янкова. В приветствието си тя каза: „Давам си ясна сметка за значимостта на проблемите, които са тема на Вашата среща, защото знам какво е да се отстояват правата на жените в условията на криза, а и след тежката политическа  и обществена трансформация на нашето общество в годините на прехода. Давам си сметка, т.к. познавам и европейската социална практика – ясни права, отстояване на тези права и солидарност. Искам да споделя, че се гордея с това, че в смолянските лечебни заведения работят прекрасни специалисти. Надявам се, че ще укрепим участието на жените в синдикалната дейност.

Във встъпителното си слово заместник-председателя на ФСЗ маг.фарм. Слава Златанова очерта основните проблемни зони на срещата: съответствия с европейското законодателства, изработване и приемане на нормативна уредба адекватна на специфичния труд на медицинските специалисти, регламентиране на проблемите по заплащане, условия на труд, а също и по стреса и насилието на работното място.

В доклада на ЕК за България, подчерта г-жа Златанова, се казва, че за равенството на половете е направено много, но участието на жените е недостатъчно. Независимо от действието на Закона срещу дискриминацията жената продължава да бъде неравнопоставена както на пазара на труда, така и в обществото и в семейството, продължава да бъде недостатъчно включена в редица сфери на този все още „мъжки свят”. И в този порядък следва да се подчертае, че все още има Конвенции на МОТ, които не са ратифицирани от българска страна - № 171 за работата през нощта, № 175 – за почасовото работно време, които в най-висока степен се отнасят за условията на труд на заетите в здравеопазването.

Запазвайки здрав интерес към фактите и истината, каза още г-жа Златанова, ние знаем като синдикалисти, че дори достигането на равенство пред закона не винаги е „равенство в живота”. Затова целите, които си поставяме като синдикат, са да ви въоръжим с информация и самочувствие като базово условие за успешен диалог с работодателите. На другото ниво, но в същата посока и същите цели ние водим диалог с Комисията по здравеопазване към НС, с МС и с всички държавни институции.

„Искам да изтъкна – продължи тя, че на всички нива, от федерацията до отделния председател, ние се борим за едно и също. Примерите са много. В София-град постигнахме осемчасов работен ден, като извоювахме един час за самоподготовка извън кабинетите и извън лечебните заведения. Но за съжаление работещите в София-град останаха с най-нискизаплати. В Плевен например медицинските сестри са с по-високи заплати и имат пълна общинска подкрепа за цялото съсловие, включително за колегите в детските ясли, ОДЗ и училищните здравни кабинети. В Пазарджик след успешен диалог между работодатели и синдикати беше постигнато много за разпределението на допълнителната част към заплатата.

Д-р Надежда Даскалова -зам.- директор на ИССИ към КНСБ, представи основния доклад на тема ”Българската жена -неравнопоставена на пазара на труда и в обществото”.

- Имам убеждението – започна г-жа Даскалова, че ако истински говорим за жената, то преди всичко трябва да бъде с любов и уважение. Защото зад сухите цифри на статистиката стоят лични съдби, крият се грижи, надежди и мечти. Но пък резултатите от изследванията и от официалната статистика са оръжието, с което можем да отстояваме нашите права.

Въпросът за равнопоставеността е важен, защото това е основно право, споделена ценност в ЕС и необходимо условие за постигане на европейските цели за растеж, заетост и социално сближаване. В действителност обаче българската жена продължава да бъде неравнопоставена както в труда, така и в политиката, даже и в семейството. Основен индикатор за неравнопоставеност на пазара на труда е заетостта – продължи лекторката. - След огромния спад по време на промените заетостта расте, но с по-бавни темпове, отколкото при мъжете. Това означава, че политиката на пазара на труда не е ефективна.

Още повече сега, при симптомите на криза започват тревожните тенденции. На първо място ще бъдат засегнати жените, и то младите жени и жените с малки деца.

Истината, уточни Н. Даскалова, е, че България направи голямата крачка. Постепенно разликата в заплащането намалява -от 30 % е достигнала 14%, което ни нарежда някъде по средата сред  европейските страни. Разбира се, тези разлики произтичат от факта, че жените по-често са наемни работници, имат по-ниска квалификация, заети са в по-ниско рискови професии. Периодите на раждане и отглеждане на децата намаляват периодите на заетост, което забавя професионалната кариера на жената и намалява доходите. Това се отразява негативно и на пенсионните права.

Всичко това се отнася и за жените в здравеопазването. Отрасълът е един от най-силно феминизираните , като жените са близо 80%. В този смисъл, каза лекторката, приветствам това, което прави ФСЗ към КНСБ за решаване на проблемите на заетите в здравеопазването. Но, подчерта тя, на следващите срещи трябва да присъстват и ръководители на здравни заведения, представители на държавните институции, депутати. Те трябва да ви чуят, вие го заслужавате.

Жан-Мари Леонард започна ясно: „Всичко, което постигаме, не ни е подарък. Първият значим проблем е недостигът на кадри. Очаква се, че до 2015 г. този недостиг ще достигне драматични размери. Основната причина е в застаряването на медицинските кадри. Много малко млади хора са мотивирани да придобиват тези професии.

От друга страна, непрекъснато се повишава нуждата от персонал поради разширяващата се мрежа от болнични и детски заведения, както и от домове за стари хора. Разбира се, и в Белгия стои въпросът със заплащането, но все повече на преден план излизат условията на труд. Бих казал, продължи гостът, че това е борба, в която синдикатите са водещи. Това, което постигнахме в последните преговори с правителството, е именно подобряване на трудовите условия.

Всички ние знаем, че трудностите произтичат от факта, че в тази сфера се работи 24 часа от 24 часа и 365 дни от 365 дни в годината. Неделите и празниците за нас са делници. Това ние наричаме несъвместимост на трудовия и личния живот. Нашето разбиране е, че подобряването на условията на труд във всички измерения е основният фактор за повишаване качеството на труда.

 

Силата на нашия синдикат е и в това, че се борим и изисква ме от ръководителите на лечебните заведения да осъществяват по-добър мениджмънт, каза в

заключение г-н Леонард.

Силвия Хамалска – старша сестра в Спешното отделение на МБАЛ в Пазарджик, стартира дискусията с твърдението:

- Ние, жените синдикалисти, сме развили завидна резистентност при преговорите с работодателите. В основата на нашата позиция, когато седнем да преговаряме, трябва да бъдат интересите на хората, както и дълбокото осмисляне на исканията.

Те трябва да бъдат перфектно съобразени с нормативните документи, конкретно отнасящи се до здравеопазването и задължително консултирани в писмен вид. Ние можем да стоим твърдо на позициите си, защото говорим от името на общност. Тръгнахме със 100 души, сега сме 400 синдикални членове. Синдикалистът няма право да се страхува. Затова ние сме твърди, упорити, понякога дори досадни, но и консенсусни на масата за преговори, твърдо заяви г-жа Хамалска.

Мария Карамихалева – главна сестра на болницата в Смолян, сподели тревогите за състоянието на сестринството в България. Самият факт, че броят на медицинските сестри у нас е недопустимо нисък - 29 000, като през последните 20 години са отпаднали 24 000 колеги, е твърдо доказателство за твърдението. Причината, изтъкна синдикалистката, е само една - необосновано ниското заплащане в съотношение с положения труд.

- Представлявам синдикалната организация на детските заведения в Стара Загора, пред

стави се медицинската сестра Пенка Врачева. Постигнахме много, а преди 8 години тръгнахме от нулата. Всички без изключение сме членове на синдиката, гордеем се с това. И защото сме заедно, имаме самочувствието да седнем на преговори, да защитим правата си – сега имаме заплати, по-високи от колегите в УМБАЛ.

Ваня Георгиева - старша сестра в УМБАЛ в Стара Загора, от името на 3500 специалисти по здравни грижи, членове на дружеството от града, потвърди, че проблемите произлизат от това, че трудът не е регламентиран правово и законодателно.

Например не е регламентирано как личният лекар да плаща на медицинската сестра от парите за капитация.

- Живеем в пазарна икономика, а ХХІ век е векът на здравните грижи, затова всичко трябва ясно да бъде разписано.

Бихме желали така както здравната каса сключва договор с лекарите, да сключва договори и с нас. В пътеките трябва да бъде остойностен и сестринският труд.

В хода на дискусията г-жа Слава Златанова отговори изчерпателно и компетентно на повдигнатите въпроси.

А страничният наблюдател, слушайки тези бойки жени, респектиран от тяхната активност, компетентност и всеотдайност, впечатлен от силата, която внушават, си дава сметка, че на тях им се отнема по-малко време да решат даден проблем, отколкото да се оплакват от него.

 

 

 

Федерация на синдикатите
в здравеопазването

1202 София
бул. "Мария Луиза" 45
тел. (02) 988-20-97
E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.